събота, 11 юни 2011 г.

Сватбени картички PERGAMANO и уроче в картинки

Здравейте отново!
Дойде ред и на сватбените картички. Оказа се, че техниката pergamano е особено подходяща за изработването на картички за сватба. Може би ефирността на пауса дава това усещане. Правила съм много картички в различен стил, но тези стоят някак по-нежно от останалите. Не съм усвоила изцяло тази техника, и пътят който съм извървяла е много дълъг до постигането на сегашните резултати. Опитът и грешките са най-добрият учител. В интернет има много видео уроци и обяснения, но докато не се пробваш сам и не сгрешиш, много неща остават неразбрани.
Скоро правих картички за сватба и на поредната се сетих да снимам стъпка по стъпка пътя на изработка, за да го споделя с вас, а тези, които се се впечатлили от това изкуство - да ги насърча да опитат.

Ето завършената картичка, а след това ще покажа и как се прави:












Като начало - избираме си картина, която да нарисуваме върху пауса. Интернет пространството е пълно с такива изображения, а тези, които им се отдава да рисуват - могат да си нарисуват сами своето изображение. Аз съм си разпечатала тази картинка с гълъбите. Вземам лист паус с голям грамаж (примерно 150g/mm2), защото по-тънкият по-трудно се работи. Изисква много опит, за да не се пробие или нацепи...
Аз закрепвам пауса върху изображението с индекс листчета . Те се разлепват лесно и не оставят следи, но вие можете да ползвате за закрепване кламери например.










След закрепването на пауса, мога да започна копирането. Използвам бял маркер с тънък писец. За панделката и розите използвам златист маркер. Очертавам контурите на изображението, като внимавам да не размажа и разнеса още мокрите очертания с ръка. Тук на снимката съм очертала единия гълъб с бяло и цялата панделка със златисто.










Вече съм очертала всички контури и мога да отлепя пауса от листа хартия. Сега започва трудната част - ембоса.







Трябва преди това да изчакам добре да изсъхне мастилото, защото маркерите които ползвам са много течни и по-бавно изсъхват. Ако не ги изчакам рискувам да пренеса мастилото върху повърхността за ембосване, а на пауса да не остане никакво мастило. Това е така, защото ембоса се прави на гърба на пауса.
Необходима е мека и гладка повърхност, върху която ще ембосваме. В youtube имаше различни предложения - тефтер с мека кожена подвързия, специална кожена подложка, балатум с дунапренена подложка... Аз си намерих стара подложка за мишка, която е много удобна, първо защото е черна и добре се откроява рисунката върху нея и второ - изработена е от вид дунапрен, който е много плътен и гладък, не е прекалено мек и не много твърд.






Уреда за ембос, който ползвам съм си го купила от ebay преди време. Много е удобен, защото е компактен. Представлява дръжка с ергономична форма и няколко сменяеми накрайника. Ако сте решили да се пробвате в тази техника, но нямате средства за да си купите нужните инструменти, ще ви споделя с какво започнах да се уча. За тънките контури използвах изписан химикал. За по дебелите очертания и за светлосянката използвах карфица с голяма глава, забита в коркова тапа, която служеше за дръжка. А за най-голям размер използвах капачка от флумасер , която е заоблена и без ръбове.

Тук на снимките съм показала как изглежда изображението погледнато откъм гурба и после как изглежда от към лицето на картичката. Предполагам виждате разликата. Линиите, които не са обработени с ембос уреда са все още плоски, а тези, които съм минала са релефни.








Вече съм минала по всички контури с най-малкия накрайник. Не се притеснявайте че пауса се е огънал. това е нормално. Като приключите работа и го фиксирате върху картона - няма да се огъва :)

Сега следва запълване на панделката и щрихите по крилата на гълъбите и цветята. Това се прави с по-голям размер топче или карфицата.








Щрихите се правят с къси отсечени движения на ръката. Поставяте попчето на уреда в близост или върху контура и с много лек натиск само в едната посока правите "камшични" движения на ръката, като натискът в началото на движението е по-силен, а в края по-слаб, даже повдигате уреда изцяло. Не знам дали го описвам добре, идеята е да не се натиска уреда постоянно до края на линията за щриховане, а само в началото. С опита ще свикнете да ги правите все по-добре.


На моята картичка съм решила някои области от рисунката да бъдат изрязани. Това е за по-добро подчертаване на основното изображение - гълъбите. Подложката от картон върху която закрепвате рисуван паус е добре да бъде с по-тъмен цвят за по-хубаво открояване на изображението. Сега ще покажа как изрязвам пауса. За целта използвам шило, с което правя дупчици, близо една до друга. Ако нямате специалните шила за pergamano, които са много удобни и в различни форми, можете да си направите собствено шило. Аз ви предлагам тънка игла от спринцовка. Върхът и е много остър и добре пробива пауса без да го нацепва. Аз си набодох иглата в коркова тапа хем за дръжка, хем да ограничи огъването на иглата, понеже е много тънка и дълга. За подложка при пробиването използвам коркова такава. Пробиването се извършва от лицевата страна на рисунката.






След като сте пробили по целия контур на областта, която ще се изрязва, с малка тънка ножичка започвате да клъцвате между всеки две дупчици и така по целия контур. Очертаната област се отделя от изображението и на нейно място се появява хубава назъбена дупка... :)




Следва закрепване върху картичката и разкрасяване с брокат, перли, стикери и каквото друго прецените...










Това е от мен!


Надявам се да съм била полезна на начинаещите и не-толкова начинаещи крафтъри.

Ако урочето ви е харесало, ще бъда благодарна да споделите вашето мнение.
Също така ще се радвам ако пробвате техниката и в коментарите ми под тази публикация да посочите линк към вашия блог с готовите проекти и картички.

Благодаря, че се отбихте при мен!
До скоро

понеделник, 6 юни 2011 г.

Баловете

Здравейте отново!
Идва ред на картичките за прохождащите в живота на възрастните. Денят, който свързваме с край и начало на нов етап от житейските преживявания на всеки един от нас. Не знам защо, но май на абсолвентите не се обръща чак такова внимание както на абитуриентите. Та по повод този празник, който се чества на места като сватба, направих много картички и всички искаха да има пригодено място за поставяне на банкноти. В последно време само такива изисквания има. Дори за рожден ден, като че ли всеки бяга от отговорността да купи и подари подарък. Отмина времето на изненадите и малките жестове, на хубавите подаръци и подчертаването на факта, че познаваш човека до теб, знаеш неговите нужди и желания и държиш на него, за това си запомнил знаците, които е подавал през годината...
Както и да е, споделих някои свои лични разсъждения по темата и не очаквам от този пост да променя нещата...
А сега картичките. Открих сезона с една картичка в нежно лилаво. Беше за дама, чийто тоалет е в лилаво и желанието на поръчителя беше да има и букет от рози. Ето какво се получи:




















После пробвах с една картичка, тип дамска чанта. Намерих си шаблон, преправих си го по мой вкус и добавих украса от куилинг цветя:


Това беше първи вариянт, после смених мястото на дръжката и се получи това:



























Направих също няколко от тези:























И сега идва ред на най-желаната картичка - бухала. Според някои тълкувания той е символ на знание и мъдрост. Съвсем спонтанно реших да пробвам и се оказа най- търсената картичка за този празник























Това е за днес. Очаквайте скоро пост със сватбени картички и едно уроче за pergamano


Благодаря ви че се отбихте и споделихте вашето мнение!
Успешна нова седмица и много, много здраве!

петък, 3 юни 2011 г.

Рождени дни, балове и сватби...

Здравейте приятели!
Отново съм на линия и мисля да ви се похваля с някои от последните ми работи.
Те са толкова много, че мисля да ги разделя в няколко публикации.
Започвам с рождените дни, после балове и накрая сватби. Подготвила съм и уроче в картинки за една от сватбените ми картички, която се оказа най-харесваната и най-поръчваната.

Тази картичка беше за една малка госпожица. Печатчето ми е дигитално. Сваляла съм го преди много време от Bodils scrappeverden и съм го оцветявала с акварелни моливи. Не ме съдете много строго. Не се справям като някои от вас в оцветяването...
Цветенцата, обувчиците и портокалчето в косите съм украсила с glossy accent.



Следващите картички са съвсем обикновени за рожден ден и нямат нищо особено...















А това е един не много сполучлив опит за картичка-чантичка. Тези, които по-късно направих за балове станаха по-изпипани, но тях ще ви ги покажа в следващата публикация...






Е, това е от мен за сега. До скоро!